Добрата постъпка е усилие на човешкия дух ~ Петър ДЪНОВ
Размишление
Под добра постъпка се схваща вярна постъпка. Някой споделя, че постъпва вярно. Да мислиш, че постъпваш вярно, е едно нещо, а да постъпваш вярно е друго. На доктрина всеки постъпва вярно, а на процедура – малко на брой. В индивида има една безспорна мярка, която всеки път бди по какъв начин той постъпва. В този смисъл човек е предметно обучение. Като не постъпваш добре, нещо от вътрешната страна ти споделя: „ Твоята постъпка е крива, на никое място не можеш да отидеш с нея. Тя е подправена монета, какво можеш да купиш с нея? “. Всяка дума, която не е използвана на място, също е подправена монета. – „ Аз желая да действам вярно. “ Това е различен въпрос, всички желаят да постъпват добре – това е просвета, в която е прикрит смисълът на живота. Като постъпваш вярно, това е добре и за теб, и за обкръжаващите. – „ Как се познава кой постъпва добре? “ Когато постъпваш добре, всичко в Природата се кооперира с теб. Добрата постъпка включва напъните на човешкия разум и на човешкия дух. Да живееш добре значи да влезеш в характерна област. Някой живее добре, тъй като изпитва наслада от този живот. Добрата постъпка има отношение към Цялото; и положителният живот има отношение към Цялото. Добрата постъпка е изпитание на човешкия дух.
Днес ви споделям неща, които не сте знаели до момента. Аз не съм срещнал човек, който да постъпва добре без оглед да завоюва нещо. Щом постъпките ти се обуславят от желанието да получиш нещо, ти към този момент си загазил. Сиромашията те следва, щом не постъпваш добре. Сиромахът страда от бедност, тъй като не постъпва добре. Ако си профан, то е разследване на неприятните ти действия. И болният страда заради същата причина – не постъпва добре по отношение на близък си. Значи всяка неприятна постъпка затваря вратата на Божието богатство. Ако със своите неприятни действия ти затваряш всички входове, през които минава Божието богатство, а очакваш помощ от хората, ти си на крив път. Най-напред ти се ползваш от положителната постъпка, тя се отнася до теб самия. Учиш музика – всички старания, които правиш, са в твоя изгода. Само в една постъпка да промени човек на себе си, той към този момент се подхлъзва. Когато евреите изпитваха Христа при един случай и Му споделяха: Не може ли иначе?, Той сподели: „ Ако аз река да действам като вас, ще бъда като вас; в случай че река, че не познавам Бога, това не е Истина. Който споделя, че познава Бога, а не постъпва добре, той не Го познава. ”
Добрата постъпка е начало на Любовта; щом любиш, ти ще постъпваш добре. Някой споделя, че се е запалило сърцето му. Не гори, а дими сърцето му, както дими запаленият тор – и това наричат Любов! Не се лъжете с димящи работи, никаква Любов не е това. Като духне вятър, димът отива на север, след това на юг и цялата стая се цялостни с пушек, хората би трябвало да излязат на открито. Ако образуваш нравствен пушек, би трябвало да излезеш вън от тялото си. Не ви споделям да напуснете вашите възгледи, само че проверете това, което ви приказвам. Вие мислите, че сте на прав път с вашите разбирания. За вас сте прави, само че вашите въжета, формирани от постъпките ви, са тънки и по-нататък не можете да минете, те не устоят.
Има една връзка, която свързва две положителни действия една с друга, и няма мощ, която може да я скъса. Най-силната връзка сред тях са положителните действия на човешкия дух. Ако е въпрос по какъв начин би трябвало да разбирате това, всеки от вас знае по какъв начин да гледа нещата. За да забележим един предмет, ние би трябвало да насочим погледа си към него. И астрономите, с цел да видят някоя звезда, насочат тръбата към небето под прочут ъгъл, в направление тъкмо несъмнено, и по този метод виждат добре и ясно. Инструментът, с който можете да виждате ясно, е положителната ви постъпка; без това изискване нищо не можете да видите.
Добрата постъпка е най-силното оръжие, с което можете свободно да разполагате, а ние я оставяме на назад във времето. Казваме: „ Духът Божи, като пристигна, ще направи това “. Как ще го направи? – „ Бог ме обича. “ Добре, склонен съм, че Бог те обича, а ти си сиромах; Бог те обича, а ти си болен, профан – тогава какво разбираш под тази Любов на Бога? Всички недъзи са се струпали на теб, а ти поддържаш, че познаваш Истината. Защо при огромното благосъстояние на Бога ти се намираш в окаяно състояние? А можете да говорите доста на хората, че би трябвало да постъпват добре. Не може да приказваш на другите по какъв начин да постъпват, в случай че ти самичък не постъпваш добре. Че кой не приказва за Любовта?
Любовта стартира с буквата Л. Щом видите тази писмен знак, знаете, че ще напиша думата Любов. Говориш на някого за Любовта и умствено повтаряш тази дума няколко пъти; това не е задоволително, ще направиш една постъпка на Любовта. Коя е първата демонстрация на Любовта? Казваш: „ Ще прегърна този човек от Любов “. Мислиш ли, че с прегръдката изявяваш Любовта? Като прегръщаш, ти взимаш нещо от човека; прегръщаш някого, с цел да го задържиш. И змията прегръща, само че нейната прегръдка чупи костите. – „ Обичам те, желая да те целуна. “ Кой не целува? Когато вълкът сграбчва овцата, не я ли целува? Това са остарели работи, всичко това се е разкапало и към този момент не държи, изгубило е цената си. Когато момъкът каже на красивата мома, че желае да я целуне, тя би трябвало да му отговори: „ Стой надалеч от мен! “. Ще кажеш, че това е засегнатост. Защо да е засегнатост, кой му е дал право да целува? Ако желае да целува, дано стане Слънце. Слънцето е длъжно да дава светлината си, а ти ще събираш парсата. Само Слънцето има право да целува – то дава живот. Ти го гледаш и го питаш: „ Мога ли да целуна тази красива мома? “. Слънцето ще ти отговори: „ Ела при мен, откъдето като безоблачен лъч ще те изпратя на Земята, да огрееш красивата мома “. Като безоблачен лъч, ти имаш право да я прегърнеш и целунеш и по-късно да си заминеш. Казваш: „ Чудна философия! Какво толкоз ще стане, в случай че се целуваме и прегръщаме? “. Хиляди години се прегръщате и целувате, а какво излезе от това? Идеята, която ви занимава, е вярна, само че методът на приложението ѝ е крив. Обичаш някого, само че той не е удовлетворен от теб. Правиш му услуги, даваш му пари, само че той отново не е удовлетворен. Има богати милионерски синове в Америка, които получават месечно по 1000 $ и отново не им стигат. Синът написа на татко си, че не може да се живее с хиляда $. Питам: какъв брой синове през днешния ден могат да разполагат с хиляда $ месечно? Едва ли ще се откри министър или върховен служител в България да разполага с такава заплата.
В какво се състои тайната на живота, неговата философия? Вие желаете да прогресирате, а питате какво е положителната постъпка. За това не се пита – ще търсиш положителната постъпка като драгоценен камък. Най-реалното нещо в света е тя. Създаването на света е постъпка на Бога, цялата Вселена е една постъпка на Бога. В индуската философия това се нарича дихание на Бога. Със своята постъпка Бог е дал на хиляди и милиони същества условия да живеят, да се радват и да задоволяват своите потребности. Като споделяме, че Бог сътвори света, ние разбираме един популярен развой. Казваме: „ Грандиозна работа е това! “, след това се питаме: „ Бог ли сътвори света, или ангелите? “ и най-сетне напълно се объркваме: не можем да обхванем с нашия стеснен разум постъпката на Бога и споделяме: „ Това е непостижимо! “.
В живота, въпреки и мъчно, може да се постъпва добре. Човек, в който има дух, може да постъпва добре. Единственото право, което човек има в света, е да постъпва добре. Но не всичко, което прави, е вярно. Ако прави това, което не е вярно, а не прави това, което е вярно, за какво не употребява своето само право?
Казвате, че човек е персона. Според мен, който не постъпва добре, не е никаква персона – личността е резултат на положителната постъпка. Който постъпва добре, живее във виделина; който не постъпва добре, живее в мрачевина – той слага ръцете на лицето си, да не го види никой, и мисли какво да излъже, с цел да прикрие закононарушението си. И детето, като сгреши, поставя ръцете на лицето си, да не го види майка му, и стартира да лъже. Имаш право да слагаш ръцете на лицето си единствено при един случай – когато видиш, че някой прави закононарушение. Ако искаш, можеш да гледаш, само че знай, че безусловно ще поквариш мозъка си; щом видиш, че някой прави положително, отвори очите си и гледай.
Какво съставлява положителната постъпка? Тя е магическата пръчица в човешкия живот. С това аз не желая да ви морализирам, нямам поради вашия живот. Кой по какъв начин живее – това е негова работа. Аз виждам на живота като на нещо цяло, неотлъчно. Като приказвам за положителната постъпка, имам поради новия живот. Беден си, боледуваш и през целия ден се оплакваш от ситуацията си. Каквито и заболявания да имаш, те се дължат на една и съща причина – не постъпваш добре; щом измениш живота си, заболяванията ще те изоставен. – „ Ама пострадвам. “ Това не ме интересува. Колкото ме интересуват вашите недъзи, толкоз ме интересуват и вашите добродетели. Казвам: страдаш, тъй като не живееш добре; благуваш, тъй като живееш добре. Когато някой се оплаква пред теб от сиромашията си, знай, че той желае да вземе нещо от теб; в това отношение хората са огромни майстори.
Бедният, като срещне богати хора, с цел да вземе освен това от тях, споделя, че жена му е умряла, оставила е няколко сирачета. Всъщност той нито е женен, нито деца има, само че като пипне парите, отбие се в механа да пие с другари. Това е актьорство, подобен е светът. Този безпаричен е на сцената, затова има право да играе своята роля.
За да реализираш нещо в действителния живот, ти би трябвало да знаеш тайната, скрита в сиромашията и в богатството; би трябвало да схванеш тайната, скрита в твоя дух, в твоята душа, в твоя разум и в твоето сърце – в тези секрети си прикрит ти самият. Не може да ги схванеш, до момента в който не направиш една добра постъпка. Не свързвай тези секрети със настоящия си живот. Да се домогнеш до тях значи да придобиеш същинска светлина. Казваш: „ Тази светлина ще разкрие нашите недъзи, ще покаже какви сме “. Като ви давам светлина, нямам желание да ви фотографирам; не се нуждая от вашите фотографии, нито имам какво да изучавам от тях. Ако съм художник, няма за какво да рисувам трънения венец на Христа, само че ще слага този венец на главата си; ще играя ролята на Христа – ще подвигна кръста си на рамото и самичък ще го нося. Няма да постъпя като оня италианец, на който пристигнала концепцията да носи на гърба си 27 кг тежък кръст и с него отишъл в Рим, да се показа на папата. Какво е споделил папата за него – не зная, само че един британски сътрудник се произнесъл: „ Християнството не се проповядва с огромни кръстове, а с Любов, със състрадание и с състрадание към страдащите “.
Сега и вие се оплаквате, че носите огромни кръстове. Това е реклама, вие желаете да отидете с тях при папата. Аз не се интересувам от вашите огромни и тежки 80-100 кг кръстове. В дадения случай аз се интересувам от добра постъпка. Може да бъдете красиви, богати, да имате благосъстоянието на Йов – говеда, овце, камили; може да сте изобретили нещо; доста неща може да сте създали, само че в случай че нямате добра постъпка, нищо не сте създали – това е магията на живота. Всички останали работи, вън от положителната постъпка, са елементарно постижими. Щом нямат такава постъпка, всичко останало ще рухне.
Да ви дефинира в какво седи положителната постъпка. Отиваш в един дом, където има всичко, само че огнището не е запалено; има една празна дамаджана, има чувал с брашно и фурната е налице. От твоя страна е нужно да проявиш положителната постъпка, а точно: ще донесеш вода от чешмата, ще запалиш огъня, ще омесиш от брашното един прекрасен самун и ще го опечеш във фурната. Значи, до момента в който домакините са на работа, ти ще приготвиш яденето и всички дружно ще се нахраните. С твоята постъпка ще бъдеш добре признат в този дом.
Следователно от вас се желаят три неща: да донесете вода, огъня да запалите и да опечете хляба – това е философията или магията на човешкия живот. Ще мислите какво значат огъня, водата и хлябът.
Петър Дънов
Лекция, 24 май 1933 година, София, Изгрев
Източник: bialobratstvo.info
Изображение: Петър Дънов-Библиотека
